Вечерта на 25 ноември 2011 година в салоните на Общинска изложбена зала „Христо Бояджиев” в град Плевен са изпълнени с енигматични релефи, филигранни конструкции, абстрактни композиции, класическа скулптура – почти целия спектър на представата за моделирано пространство. Дължим го на Маргарита Иванова и Спас Киричев. Двама творци партньори не само в изложбената зала , но и в живота. Те са възпитаници на Националната художествена академия в София и са със солидни творчески биографии – участия в национални, регионални изложби, симпозиуми и пленери. С множество самостоятелни прояви, носители на награди. И двамата са членове на Съюза на българските художници, а Маргарита е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, където живеят и работят.

Маргарита Иванова работи в съавторство с първичните стихии земя, вода, огън и въздух, което ражда творби-плодове с особено излъчване, крехки, но и вечни. Керамичните релефи са оная малка плоскост на, която художничката намира огромно пространство за създаването на своите чудеса, моделирайки схващанията си за света и хората, за миналото и настоящето, изразявайки мислите си. И всичко това с един убедителен баланс на въздействие. Дълбоко емоционални мисли се редуват с иронично и усмихнато чувство. И така керамиката добива своя собствена, непонятна, необяснима, изненадваща и прекрасна виталност. Тя излъчва една енергия, която тържествува над инертното. Превръща се в изкуство. А самото правене на изкуство е вече едно пътуване към други светове, където няма времеви граници, а само една цветна хармоничност в съответствие със световната и собствената; фин изказ, разкриващ неподозираните качества на материала и вдъхновение, в центъра на което стои жената – нейната магичност, митологичност и обикновеност. Митологични и библейски теми, класически и модерни сюжети претворява с изразителния си пластичен език Спас Киричев. Претворява ги в героични оди, нежно-романтични съзерцания или иронични намигвания. Отразяват неговата гледна точка за времето и илюзорните светове, които създаваме, за да ги разрушим. Изобщо за пъзела на живота, за липсващите парчета. За магията на онова чувство, което поражда въпроси – хиляди въпроси. Творбите му са поели частица история, за да я превърнат в съвременна митология, носеща духа на съзиданието, пропити със силата на времето, което е безкрайно. Като световете, които са ни необходими, преоткрити в непринудения изказ на керамичните релефи и бронзовите пластики на двамата автори без повърхностна патетика, а със своите особености една възможност да се съхрани като откривател на добре познатото в тайната на новото.

Светла Тончева

Маргарита Иванова участва в Международен симпозиум по керамика в село Опошня, Полтавска област в Украйна от 17 юни до 1 юли 2011 г. Този Интерсимпозиум се провежда ежегодно. Паралелно с него се провежда и Фестивал на грънчарството с участници от Украйна.
В симпозиума по керамика участваха керамици от Украйна, Русия, Грузия, Азербайджан, България и Литва. Всеки участник трябваше да изработи по три творби. Първата творба е на  тема : „Пътешествие в пространството и времето”. Освен това трябваше да направи Арт чайник и лично творческо пано, което да отразява впечатленията от Опошня. Работеше се в Националния музей по грънчарство в село Опошня, Полтавска област. В този музей се вижда развитието на грънчарството и керамиката  в Украйна. Интересното бе, че някои от образците напомняха за българската керамика от Велико Търново и Троян. Музеят е организатор на инициативата. В него целогодишно се обучават  студенти по керамика. Тук се намира и най-голямата сбирка от книги посветени на грънчарството и керамиката от Украйна. Село Опошня  е столицата на грънчарството и керамиката в Украйна.
Едновременно със симпозиума по керамика се провежда Международен фестивал на керамиката между ученици и студенти от различни държави. Този Фестивал се провежда от единственото училище по керамика в Украйна / Колегиум/, където се учат ученици още от първи клас до завършване на средно образование. На този Фестивал всеки от керамиците, участници  в Интерсимпозиума трябваше да проведат така наречения „Мастер клас”, т.е. да покажат техники или технологии в керамиката или да предадат свои знания и умения на учащите се.
По време на симпозиума всеки участник трябваше да направи презентация на керамиката от съответната държава , от която идва, и да покаже и свои творби. Така всеки бе запознат с керамиката не само от Украйна, но и Русия, Грузия, Азербайджан, България, Литва.
Симпозиума завърши с изложба от творбите, изработени и завършени  през периода, която бе открита на 1 юли 2011 година.

Двайсет години пред керамичната пещ

Да се пише за керамиката по същество е работа по-скоро есеистична, отколкото изкуствоведска.

Защото изкуствознанието, ако го изповядваме правилно, се води от един свой ПЪРВИ, основен закон – „Пази се от обобщението!” А как да говорим за извечната КАЛ без да обобщаваме, без да се връщаме към тази първична материя придала телестност на Адам; без да си спомняме за „Колосът с глинени крака”; за митичният ГОЛЕМ от средновековните чешки еврейски гета? Невъзможно е.

Невъзможно е да мислим изкуството на керамиката без да си спомним и онази будистка мъдрост, която гласи, че смисълът на грънчарското колело не е в извайването на гърнето, а в символа, в присъствието на оная празнота, което то затваря.

Дълги години третирано като занаят, после маргинализирано като „приложно”, изкуството на керамиката и днес е често пренебрегвано от изложбените практики на множество частни и държавни галерии. То е капризно за експониране, трудно кореспондира с други жанрове…, чупливо е за фондово съхраняване.

За това – радостно е Художествена галерия „Станислав Доспевски” да домакинства на изложбата-юбилей на Маргарита Иванова – художник, керамик и галерист; активен член на СБХ и не на последно място – обичан педагог.

И понеже наистина съзнателно се стремя да заобиколя традиционния изкуствоведски” формален анализ, бързам да подчертая нейното мъжество в една изключително тежка, трудоемка (и често рискова), но заедно с това и деликатна технология като керамиката.

Обработването на глазурните нюанси, темперирането на термичната обработка, която може да се сравни само с „ецването” при тиражираната графика; необходимите познания за химията на глазурата и емайла трябва да бъдат съчетавани с пластична култура и находчивост.

Мисля, че Маргарита Иванова вече 20 години наистина мъжествено покрива всички тези „ТРЯБВА” на керамичното правене.

В тази експозиция особено впечатляващи за мен са триизмерните й пластики. В тях можем да открием черти от преднамерената пословичност целяща обобщен образ на съвършенството, каквото помним от уроците на Донатело и Лука де ла Робиа…, аналогичните могат да стигнат и по-близко до съвремието ни – например със слабо известната у нас Светлана Карлханова.

Този 20 годишен юбилей визуализира в пълна сила тезата за „изкуството като процес на познанието”. В този процес някак закономерно се вписват и първите пластични експерименти на авторката с бронза.

Но това не е изневяра, а по-скоро признание в любов – любов към креативната строгост на ОГЪНЯ!

доц. д-р Петър Змийчаров