На 21 април в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – град Пазарджик ще бъде окрита юбилейна изложба „Двадесет години пред керамичната пещ“ на Маргарита Иванова. На изложбата ще бъдат представени керамични творби – пана и пластики, изработрени през  периода от 1991 до 2011 г.

Двайсет години пред керамичната пещ

Да се пише за керамиката по същество е работа по-скоро есеистична, отколкото изкуствоведска.

Защото изкуствознанието, ако го изповядваме правилно, се води от един свой ПЪРВИ, основен закон – „Пази се от обобщението!” А как да говорим за извечната КАЛ без да обобщаваме, без да се връщаме към тази първична материя придала телестност на Адам; без да си спомняме за „Колосът с глинени крака”; за митичният ГОЛЕМ от средновековните чешки еврейски гета? Невъзможно е.

Невъзможно е да мислим изкуството на керамиката без да си спомним и онази будистка мъдрост, която гласи, че смисълът на грънчарското колело не е в извайването на гърнето, а в символа, в присъствието на оная празнота, което то затваря.

Дълги години третирано като занаят, после маргинализирано като „приложно”, изкуството на керамиката и днес е често пренебрегвано от изложбените практики на множество частни и държавни галерии. То е капризно за експониране, трудно кореспондира с други жанрове…, чупливо е за фондово съхраняване.

За това – радостно е Художествена галерия „Станислав Доспевски” да домакинства на изложбата-юбилей на Маргарита Иванова – художник, керамик и галерист; активен член на СБХ и не на последно място – обичан педагог.

И понеже наистина съзнателно се стремя да заобиколя традиционния изкуствоведски” формален анализ, бързам да подчертая нейното мъжество в една изключително тежка, трудоемка (и често рискова), но заедно с това и деликатна технология като керамиката.

Обработването на глазурните нюанси, темперирането на термичната обработка, която може да се сравни само с „ецването” при тиражираната графика; необходимите познания за химията на глазурата и емайла трябва да бъдат съчетавани с пластична култура и находчивост.

Мисля, че Маргарита Иванова вече 20 години наистина мъжествено покрива всички тези „ТРЯБВА” на керамичното правене.

В тази експозиция особено впечатляващи за мен са триизмерните й пластики. В тях можем да открием черти от преднамерената пословичност целяща обобщен образ на съвършенството, каквото помним от уроците на Донатело и Лука де ла Робиа…, аналогичните могат да стигнат и по-близко до съвремието ни – например със слабо известната у нас Светлана Карлханова.

Този 20 годишен юбилей визуализира в пълна сила тезата за „изкуството като процес на познанието”. В този процес някак закономерно се вписват и първите пластични експерименти на авторката с бронза.

Но това не е изневяра, а по-скоро признание в любов – любов към креативната строгост на ОГЪНЯ!

доц. д-р Петър Змийчаров