Културни изненади не само за дамите

Жени-творци очароват пловдивската публика през март

 Пенка Калинкова

7. Март 2014 , брой: 55   267   0

Снимка
Керамична творба на художничката Маргарита Иванова в изложбата „Дами канят“
Снимки авторката

 Случайно или не съвсем, в началото на „женския“ месец март няколко културни събития в Пловдив се свързват с женските теми и с участието на жени-творци. За трети път се продуцира проектът „Дами канят“ от галеристките Донка Налбантова и Кети Зидарова. В галерия „Пловдив“ във фоайето на Общинския съвет 20 художнички са подредили изложба от живопис, рисунка и колаж, сред които специално ще отбележа работите на Венета Маринова, Маргарита Иванова, Михаела Иванова, Вихра Григорова. Открита е в залата на улица „Гладстон“ и организираната от Дружеството на пловдивските художници изложба „Рисунка&Пластика“ с участието на 30 творци от Пловдив и страната. Гостите са Владимир Чукич от Кърджали, Цветан Казанджиев от Ямбол, варненците Валери Чакалов и Милко Божков, още Стефан Божков и Димо Колибаров от София и Божидар Тонев от Добрич. Повечето са познати от изложби в галерия „Дяков“, някои са участници в Есенните изложби в Стария град. Пластика е казано доста на едро – има скулптура, има рисунки с тел, има творби на ръба между рисунката и пластиката. Някои от работите са правени специално за тази експозиция, други – преди време. Моника Роменска участва с експериментална работа, дълга 12 метра, Николай Маринов е апликирал свои детски рисунки. Станимир Видев грее с познати сюжети, но този път като цветна рисунка, а не живопис.

Последни приготовления на изложбата „Рисунка&пластика“ с участието на художничката Снежана Фурнаджиева, председателка на Дружеството на пловдивските художници, и Тони Ненова

Като истински претендент за културна столица на Европа, Пловдив е наситил пространствата си с изложби и други културни прояви – „Март“ се нарича и експозицията на известната художничка Вихра Григорова във фоайето на Радио Пловдив. Пейзажи с различно настроение, сюжет и формат са посветени на смяната на сезоните, дните и часовете, на съхранените мигове от кратки и дълги пътувания. „От реброто Адамово…“ е мотото на изложбата, която се откри в галерия „Аспект“. В нея участват 8 дами. Но въпреки библейската препратка в заглавието, галеристката Олга Петрова влага в него по-скоро ироничен привкус, защото „в изкуството, определящ е талантът“. ИК „Хермес“ направи премиера на „Кой крепи света“ – разкази от любимата на пловдивчани писателка Величка Настрадинова.
С премиера в Пловдивската опера на танцовия спектакъл „Жени на ръба“ по хореография на Боряна Сечанова, Мила Искренова, Анна Пампулова и Олеся Пантикина са отбелязани 7 и 13 март. Код към спектакъла е първата сцена по музика от Самюъл Барбър – два времеви пласта изобразяват танцьорите: епохата на сецесиона и днешния ден. Стилистиката е различна, но проблемите в отношенията между мъжа и жената така си приличат. В танцовите миниатюри се преплитат сюжети от историите за Дон Жуан и за граф Дракула,  Шехерезада, с проекция и върху съвременността, по  музика от Барбър, Моцарт, носталгичното пиано от филма „Невероятната съдба на Амели Пулен“, фолклор от Персия. Костюмите са на художниците Цветана Петкова-Стойнова и Яна Дворецка. Сценограф на спектакъла е Петър Митев. В състава  са включени, освен примата Елена Кучкова и нейните колеги, още талантливи младежи, възпитаници предимно на АМТИИ – Пловдив. В „Жени на ръба…“ те коментират с модерни изразни средства конфликтите между половете и търсенето на идеалния партньор. Хореографията залага на интеграцията на класически балетни похвати със съвременни изразни средства и въздействаща мултимедия. Работата с Боряна Сечанова, Мила Искренова, Анна Пампулова, Олеся Пантикина от балет „Арабеск“ е едновременно изпитание и удоволствие за младата пловдивска балетна трупа.  Напоследък международният фестивал „Черната кутия“ в Пловдив залага на денс експериментите, но вкус към „танцов театър“ се възпитава, както е известно, с години. Когато това е част от стратегията на Държавна опера Пловдив за модерен облик на институцията и за привличане на млада съвременна публика, можем да разчитаме на успех в бъдеще.